Терминологичен Речник
жентва
жентва
-ꙑ
ж
аскет.
Брак, женитба
(
γάμος, ὁ
)
. Почтен е бракът, но девството, което ни доближава до ангелите, е по-добро:
се же гл͠емъ не жененꙗ ꙁълꙗще – не бѹд –, вѣмь бо г͠а въ пршьствї жентвѹ благословльша рекъшааго „ьстьна жентва ложе несквьрьньно“, нъ добру больство стотѹ вѣдѹще
ЙЕ Бог
334b 4 – 335a 1
Син.
бракъ
Сем. гн.
дѣтотворьство,
стота