Терминологичен Речник
желань  
желань -ꙗ ср 1. ет. Похот ( ἐπιθυμία, ἡ ) . Плътско влечение, обуздавано чрез законно общуване в брака: добро же  дѣтородьство еже бракъ съставлꙗеть  добро жентво блѹда рад, се прерѣꙁаѧ  нестовьствѹ желанꙗ ꙁаконьнꙑмь съмѣсъмь не оставлꙗѧ въ беꙁаконьнаꙗ дѣла бѣсоват сꙗ ЙЕ Бог 336b 4 – 10 Син. желовань Сем. гн. бракъ, жентва 2. психол. Желание ( ἐπιθυμία, ἡ ) – душевна сила, отнасяща се към неразумната способност на душата (беꙁмꙑсльно, τὸ ἄλογον), която слуша и се подчинява на разума послѹшва...  препрающ сꙗ словесе ЙЕ Бог 184a 3 sq., наред с гнева гнѣвъ, θυμός ЙЕ Бог 184a а послѹшьлваꙗ  препрающ сѧ словѹ рекъше мысл раꙁдѣлꙗють сꙗ въ желане  гнѣвъ ЙЕ Бог 184a Тези две части (желанието и гневът) се обозначават общо като стремеж: хотѣнь (ὄρεξις) ЙЕ Бог 181a ово же въ насъ стъ, ꙗкоже съдолѣват желаню, л  попѹстт сластьмъ, ꙗкоже ѹдрьжат гнѣвъ л попѹстт на гнѣваѭщааго тѧ ЙЕ Шест 30b 20 – 28 Сем. гн. дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, беꙁмꙑсльно, жвотьно, тъпамо, сѣменьно, родьно, садовьно, птѣѩ, же ꙁждетъ плъть, гнѣвъ, хотѣнь