Терминологичен Речник
дѣтельство  
дѣтельство -а ср 1. триад., енерг. Енергия ( ἐνέργεια, ἡ ) . Предвечна активност на Бога, обща и тъждествена за трите лица. В Св. Троица общото се наблюдава истински поради съвечността, тъждеството на същността, енергията и волята, поради единодушието на волята и решението, също поради тъждеството на властта, силата и благостта. Става дума не за подобие, а за тъждественост и за едно начало на движението. Защото една е същността, една е благостта, една е силата, една е волята, една е енергията, една е властта – те са едни и същи, а не три, подобни една на друга, но движението на трите ипостаси е едно и също: тѹ бо же обьще то  правьдою сꙗ вдть ꙁа неже прсно сть  тождьство сѹщьства  дѣтельства  хотѣньꙗ  нравѹ днод͠шьств(о), ї властї же  слѣ  блажьства тождьство. не рѣхъ подобоство нъ тожьство  еднъ стокъ шьствю, едно бо сѹщьство, дна б͠лгость, дна сла  едно хотѣнь, дно дѣство, една власть  една тажде, не тр подобьнꙑ къ себѣ, нъ едно  тожде шьств тр ѹпостас ЙЕ Бог 78b 5 – 79b 4 Син. дѣство Сем. гн. богъ, вна, сла, даръ, благодать 2. богоп. Активност, действие ( ἐνέργεια, ἡ ) . Символическото богословие представя Божията активност чрез образа на ръцете, понеже и ние извършваме най-нужното и важното с тях: руцѣ же сътвору дѣтельству емѹ небонъ  мы еже требѣ пае  ьстьнѣ то свома рѹкама ѹправлꙗмъ ЙЕ Бог 96а 4 – 7 Сем. гн. богъ, богословь, обраꙁъ, ꙗвл҄ень, вдѣнь