Терминологичен Речник
дѣство  
дѣство -а ср 1. триад., енерг. Енергия ( ἐνέργεια, ἡ ) . Предвечна активност на Бога, обща и тъждествена за трите лица. Простотата на Бога се проявява в неговата единна и проста енергия (едно просто дѣство), блага и извършваща всичко във всичко. Налице е аналогия със слънчевия лъч, който всичко съгрява и във всяко отделно нещо действа според естественото му свойство и способността му да възприема, получило такава сила от сътворилия го Бог: а стово слово ѹть, ꙗко просто сѹще бж͠ьство  едно просто мꙑ дѣство, блажено вс всѣмъ дѣствуѧ, ꙗкоже  сл͠ньнаꙗ луа, ꙗже вьсе грѣеть  вь комьждо по естьствьномѹ подобьствѹ  прмѹщюю слѹ дѣтельствѹеть ѿ народотворььнаго б͠а тако прмъ дѣство ЙЕ Бог 91b 4 – 92a 5 Син. дѣтельство Сем. гн. богъ, вна, сла, даръ, благодать, лѹа 2. ет. Дейност на Бога ( ἐνέργεια, ἡ ) , понякога в Писанието се характеризира като такава позволението на Бог: да поѹстѹплене сего ꙗко дѣство творне сего гл͠т обꙑьно бж͠ьствьнꙋмѹ псаню ЙЕ Бог 315b 7 – 9 3. антроп., психол. Активност ( ἐνέργεια, ἡ ) , свойствена на човешката душа, идеща от разумната ѝ част, от разума и мисълта, т.е. безплътната ѝ страна, чрез която душата се издига до небесното: да  дѹша го бесплътьна сѫщ  вьсѫ мꙑсль  раꙁѹмъ мѫщ  ѫжьство въ горьн твар, рекъше вꙑше небесъ, мьже стъ ѹстрона, на тъ же дѣствꙑ бесплътьнꙑм  мꙑсльм въꙁемлетъ с ѹмъ  тамо въсходтъ ЙЕ Шест 212d 17 – d 27 Син. дѣꙗнь, дѣло Сем. гн. богъ, добро, вол҄ꙗ