Терминологичен Речник
дрьꙁновл҄ень
дрьꙁновл҄ень
-ꙗ
ср
ет.
Дръзновение
(
παρρησία, ἡ
)
. Прямотата и смелостта на чистосърдечните, загубени при грехопадението:
къ б͠ѹ дрьꙁновенꙗ съвлъкъша сꙗ
ЙЕ Бог
221b 5 – 6
Син.
дрьꙁость
Сем. гн.
доброьсть,
доброьсть