Терминологичен Речник
доброгодь  
доброгодь -ꙗ ср агрон. Подходящ момент ( εὔϰαιρον, τό ) , отрязък от време за извършване на определена земеделска работа: рата же, же сѣмена сѣѭтъ  садꙑ садѧще  [вьс] трѹждаѭще сѧ, отъ тѣхъ ꙁнамен обрѣтаѭтъ доброгодꙗ дѣломъ ЙЕ Шест 148d 12 Сем. гн. годъ, доброплодь, жѧтва