Терминологичен Речник
доброгодь
доброгодь
-ꙗ
ср
агрон.
Подходящ момент
(
εὔϰαιρον, τό
)
, отрязък от време за извършване на определена земеделска работа:
рата же, же сѣмена сѣѭтъ садꙑ садѧще [вьс] трѹждаѭще сѧ, отъ тѣхъ ꙁнамен обрѣтаѭтъ доброгодꙗ дѣломъ
ЙЕ Шест
148d 12
Сем. гн.
годъ,
доброплодь,
жѧтва