Терминологичен Речник
добровонь  
добровонь -ꙗ ср психол. Благоухание ( εὐωδία, ἡ ) – вид миризма. Заедно със злоуханието формират противоположност, която допуска нещо по средата – онова, което не е нито благоухание, нито смрад: а въскѹръ тѣхъ сть твортвьно раꙁлье добровоне  ꙁлосмьрдѣне  посредѣ того же н добровонꙗ н е ꙁълѣ ЙЕ Бог 189b 9 – 190a 1 нъ  обонѣѭщѫѭ слѫ мата ноꙁдр. с же ста ѹстрьмленꙗ нѣкакого стьствьно ювьство раꙁѹмѣваѩ  добровон  смрадъ ЙЕ Шест 232а 6 – 14 (Ø) Син. добра вон҄ꙗ, добровоньство Сем. гн. твортво, дѹша, ѹвьство, прѩть, обон҄ꙗнь, ꙁълосмрьдѣнь