Терминологичен Речник
добръ ꙁборъ  
добръ ꙁборъ синт. ет. Добродетел ( ἀρετή, ἡ ) , т.е. правилен избор, съответстващ на Божията воля: сътвор бо  по ѡбраꙁꙋ свомѹ раꙁумьна  самовластьна  по подобьствѹ, се же сть ꙁборꙑ добрꙑм съврьшма, елкоже мощьно ловѣьскѹ естьствѹ ЙЕ Бог 232b 6 – 233а 2 Син. добродѣтѣль, добродѣꙗнь, благовол҄ень, благоꙁвол҄ень, добро Сем. гн. благость, блаженьство