Терминологичен Речник
доброплодь  
доброплодь -ꙗ ср ет. Добър плод на разума ( Ø, предп. εὐκαρπία, ἡ ) , т.е. добри, нравстени дела:  раꙁѹмьнꙑ плодъ сво сънабъдмъ  обрѧщемъ сѧ доброплод прсно дѣлаѭще ЙЕ Шест 84d 16 – 21 Син. добродѣтѣль, добродѣꙗнь, благовол҄ень, благоꙁвол҄ень, добро Сем. гн. благость, блаженьство