Терминологичен Речник
доброплодь
доброплодь
-ꙗ
ср
ет.
Добър плод на разума
(
Ø, предп. εὐκαρπία, ἡ
)
, т.е. добри, нравстени дела:
раꙁѹмьнꙑ плодъ сво сънабъдмъ обрѧщемъ сѧ доброплод прсно дѣлаѭще
ЙЕ Шест
84d 16 – 21
Син.
добродѣтѣль,
добродѣꙗнь,
благовол҄ень,
благоꙁвол҄ень,
добро
Сем. гн.
благость,
блаженьство