Терминологичен Речник
добро
добро
-а
ср
субст
1. ет.
Благо-битие
(
καλόν, τό
)
:
прежде бо бꙑт, т тъгда добрѹ л ꙁълꙋ бꙑт
ЙЕ Бог
319b 1 – 3
2. ет.
Добро, благо
(
ἀγαθόν, τό
)
:
л͠вкъ же мꙑслвъ сꙑ самовластьнъ бꙑвъ власть прѧ, свомъ ꙁволенемь прсно едноват къ б͠ѹ, аще пребудеть въ добрѣ
ЙЕ Бог
260b 8 – 261а2
3. ет.
Добро, прекрасно идващо от човека
(
καλόν, τό
)
:
всѧко бо добро б͠ѹ въꙁлагамъ
ЙЕ Бог
257b 1 – 2
4. ет.
идващо от Бога
(
ἀγαθόν, τό
)
:
отъ негоже все добро блажть сѧ
ЙЕ Бог
257b 2 – 3
Син.
благо,
благоьсть,
доброта,
добродѣтѣль
Сем. гн.
вол҄ꙗ,
бꙑть,
благодѣство,
благовол҄ень,
благовольство,
благоꙁвол҄ень