Терминологичен Речник
дꙗволъ  
дꙗволъ м 1. сотир. Дявол ( Διάβολος, ὁ ) . Паднал ангел, въплъщение на злото. Неговите козни обаче са безсилни пред християните:  многажд же  самъ даволъ ѡкша. нѫ не ѹспѣ хртⷭаномъ ЙЕ ЙП 36а 1 – 3 2. есхат. Дявол ( Διάβολος, ὁ ) : не самъ ѹбо дьꙗволъ бꙋдеть л͠вкъ по г͠ню ѡл͠веню ЙЕ Бог 340b 3 – 5;  предасть сꙗ дьꙗволъ  бѣсове го  ловѣкъ его рекъше антхрьстъ ЙЕ Бог 357b 7 – 10. Син. ꙁмьꙗ, сотона Сем. гн. антхрьстъ