Терминологичен Речник
дꙗволъ
дꙗволъ
-а
м
1. сотир.
Дявол
(
Διάβολος, ὁ
)
. Паднал ангел, въплъщение на злото. Неговите козни обаче са безсилни пред християните:
многажд же самъ даволъ ѡкша. нѫ не ѹспѣ хртⷭаномъ
ЙЕ ЙП
36а 1 – 3
2. есхат.
Дявол
(
Διάβολος, ὁ
)
:
не самъ ѹбо дьꙗволъ бꙋдеть л͠вкъ по г͠ню ѡл͠веню
ЙЕ Бог
340b 3 – 5;
предасть сꙗ дьꙗволъ бѣсове го ловѣкъ его рекъше антхрьстъ
ЙЕ Бог
357b 7 – 10.
Син.
ꙁмьꙗ,
сотона
Сем. гн.
антхрьстъ