Терминологичен Речник
грѣхъ  
грѣхъ м 1. христ. Грях ( ἁμαρτία, ἡ ) . Христовата неподвластност на него: подобꙗше же мѹже хотꙗщ ꙁдьржꙗт то беꙁ грѣха бꙑт, а не съмьрт грѣхъмь повньна ЙЕ Бог 223b 2 – 5 2. сотир. Грях ( ἁμαρτία, ἡ ) . Причината за падението на човека и за смъртта: поеже грѣхомь съмьрть въ мръ вънде, ѧкоже  ѣкакъ ꙁвѣрь бѹ  бескротост еловѣьско гꙋбꙗ жтье ЙЕ Бог 223а6 – 10 Изкупен чрез Христовата смърт: прао͠ць грѣхъ раꙁдрѣш сꙗ ЙЕ Бог 251а 5 Въплътеното Слово изпълнява делата на Отца и обновява плътта за нетление, а нещата, които е съвладяла, мори, погубвайки смъртта, дошла заради греха, и извършвайки чрез себе си всяка друга благодат, която се отнася към човешкото естество: сконѣєтъ дѣла ѡ͠ѣ. понавлѣѫ же плъть на бестлѣніє. а ꙗже грѣхомъ быⷭ съдолѣла см͠рть. тѫ же ѹмарѣѫ.  грⷯѣ погблѣѫ.  накѫ въсѣкѫ блгⷣть творѧ собоѫ. ꙗже пр єствⷭѣ л͠в єⷭ ЙЕ Пр 241а 1 – 6 Син. беꙁаконь Сем. гн. прѣслѹха