Терминологичен Речник
грѣхъ
грѣхъ
-а
м
1. христ.
Грях
(
ἁμαρτία, ἡ
)
. Христовата неподвластност на него:
подобꙗше же мѹже хотꙗщ ꙁдьржꙗт то беꙁ грѣха бꙑт, а не съмьрт грѣхъмь повньна
ЙЕ Бог
223b 2 – 5
2. сотир.
Грях
(
ἁμαρτία, ἡ
)
. Причината за падението на човека и за смъртта:
поеже грѣхомь съмьрть въ мръ вънде, ѧкоже ѣкакъ ꙁвѣрь бѹ бескротост еловѣьско гꙋбꙗ жтье
ЙЕ Бог
223а6 – 10
Изкупен чрез Христовата смърт:
прао͠ць грѣхъ раꙁдрѣш сꙗ
ЙЕ Бог
251а 5
Въплътеното Слово изпълнява делата на Отца и обновява плътта за нетление, а нещата, които е съвладяла, мори, погубвайки смъртта, дошла заради греха, и извършвайки чрез себе си всяка друга благодат, която се отнася към човешкото естество:
сконѣєтъ дѣла ѡ͠ѣ. понавлѣѫ же плъть на бестлѣніє. а ꙗже грѣхомъ быⷭ съдолѣла см͠рть. тѫ же ѹмарѣѫ. грⷯѣ погблѣѫ. накѫ въсѣкѫ блгⷣть творѧ собоѫ. ꙗже пр єствⷭѣ л͠в єⷭ
ЙЕ Пр
241а 1 – 6
Син.
беꙁаконь
Сем. гн.
прѣслѹха