Терминологичен Речник
гѹбтел҄ь
гѹбтел҄ь
-ꙗ
м
1. физ.
Унищожителна [сила]
(
ἀναλωτικόν, τό
)
– свойство на огъня спрямо мокротата, независещо от неговото количество:
же аще хѹдъ бꙑ вельствомь, то мъногꙑ мокротꙑ рекъше гѹбтель бꙑ бꙑлъ слꙑ цѣща
ЙЕ Шест
68а5 – 11
Сем. гн.
стьство,
сла,
вещь,
вещьство,
стѵх,
ꙁемл҄ꙗ,
вода,
въꙁдѹхъ,
огнь
2. мистер.
Унищожител на греха
(
ἀναίρεσις, εως, ἡ
)
като функция на кръста:
съ (крьстъ) ... грѣхѹ гѹбтель
ЙЕ Бог
253b 3 – 4
Син.
гѹбтел҄ьство,
гѹбл҄ень
Сем. гн.
крьстъ,
крьщень,
съпасень