Терминологичен Речник
господь
господь
-
м
1. христ.
Господ
(
κύριος, ὁ
)
– Иисус Христос:
тъ бо самъ творьць г͠ь ꙁа свою тварь въꙁдвгнеть брань дѣлъмь ѹтель
ЙЕ Бог
224а 3 – 5
г͠ь нашь ͠іс х(о)ъ, же съ н͠бсе сънде
ЙЕ Бог
264а 5 – 6
ꙗко дх͠мь ст͠ꙑмь ꙗкоже ѿ богородцѧ ст͠ꙑꙗ ст͠мь дх͠мь себѣ въ себѣ плъть състав г͠ь
ЙЕ Бог
270а 2 – 5
Има две естества в една ипостас. Той е съвършен Бог и съвършен човек... и като твори чудеса със силата на своята Божественост и приема страстите със своето човечество, показва, че има и двете в себе си:
нѫ съ г͠ъ брате двѣ естⷭва мы. въ едно ѹпостас съвръшєнъ єⷭ б͠ъ, съвръшенъ л͠вкъ... бжтвⷭомъ слы юдеса творѧ. а лвⷭтвомъ стрⷭт прємъ. ѡбоє въ себѣ ꙗвлѣетъ сѫще
ЙЕ Пр
247а 7 – б 3
2. сотир.
Господ
(
κύριος, ὁ
)
– Иисус Христос. Той завежда апостолите на планината Тавор, за да им покаже славата на своето Божество, скривана в човечеството Му. И са бели ризите му, понеже с тях показва, че от цялото му тяло кипи слава и от цялата му плът просияват лъчи. И не както от лицето на Моисей възсиява отвън красота, а от самия Господ изкипява светлина и пребъдва в Него. Той обаче явява не цялата си непостижима слава, а според силите на учениците си, колкото могат да видят очите им:
бышѫ бѣлы рꙁы єго, тѣм бо ꙗв. ꙗкоже ѿ въсего тѣлесе ємѹ. кыпѣше слава. ѿ всеѫ плът ємѹ просꙗшѫ лѹѧ. не ꙗкоже бо ѿ лца мѡѵсеова, ꙁꙿвънѹ въсꙗ лѣпота. нѫ самого г͠а въскыпѣ свѣтъ. въсꙗ слава, въ нємъ прѣбыⷭ. не же въсѧ славѫ недовѣдомѫ ꙗв. нѫ протвѫ слѣ, елко можаахѫ вдѣт ѡеса тⷯѣ
ЙЕ Пр
243а 5 – б 5
3. есхат.
Господ
(
κύριος, ὁ
)
. Единението с Него след възкресението:
же сѹть благодѣанѧ сътворл въсꙗють акꙑ сл͠нце съ ан͠ьглꙑ въ жꙁнь вѣьнѹю, съ г͠мь нашмь іс͠хомь
ЙЕ Бог
358а 4 – 7
4. пневм.
Господ
(
κύριος, ὁ
)
. С оглед на Свети Дух:
а г͠ь д͠хъ есть
ЙЕ Бог
294а 3
д͠хъ бо жвотворвъ есть плъть г͠нѧ, мьже ѿ жвотворьнаго д͠ха прѧша
ЙЕ Бог
276b 5 – 7
Син.
сѹсъ хрьстосъ,
творьць
Сем. гн.
богъ,
троца