Терминологичен Речник
гор҄есть  
гор҄есть - ж I. демон. Горчивина ( δεινόν, τό ) – качество на Сатаната: т вждь горесть сотоннѫ; помаꙁа ꙗдъ медомь ЙЕ Шест 43c 27 – 42d 1 II. физ., психол. 1. Горчиво (πικρότης, ητος, ἡ) – едно от вкусовите качества на течностите, разпознавани от вкусовото възприятие наред със сладкото, лютото, ферментиралото, киселото, тръпчивото, соленото, мазното и лигавото: а же сꙗ нарѹть въкѹсьнаꙗ твортва ꙁлвомъ, то с сѹть: сладьство, брдость, кꙑсѣльство, оцьтьство, трьпость, гор҄есть, сланость, тѹкость, сопольство. схъ бо есть въкѹшене съвѣдѣте ЙЕ Бог 190b 8 – 191a 5 Наред с другите качества не съществува само по себе си, нито е без тяло, като например сладостта, горчивината или топлината, студенината или белотата, чернотата, мекотата или твърдостта или други подобни. Затова се казва, че и светлината не може да съществува от само себе си:  мꙑ бо, мь же вдмъ каьства не о себѣ сѫща н бес тѣлесъ състоѩща сѧ, ꙗкоже се сладость  горесть л топлотѫ л стѹдень л бѣлость л рьность, мѧкъкость же л жестость,  но, же такожде, то того цѣща реемъ, немощьно стъ  свѣтѹ о себѣ мѣт сво съставъ ЙЕ Шест 112а 6 – 21 (Ø) 2. Емоционално състояние на душата на горчивина, нечовечност, мизантропия (ἀπάνθρωπον, τό): а тꙑ дѹшьнꙑѩ лютост  горест не отъложш л отъ себе, стꙑдѧ сѧ дненꙗ  съхожденꙗ ЙЕ Шест 181b 14 – 18 Сем. гн. твортво, дѹша, ѹвьство, въкѹсъ, въкѹшень, сладьство, брдость, кꙑсѣльство, оцьтьство, трьпость, сланость, тѹкость, сопольство