Терминологичен Речник
гора
гора
-ꙑ
ж
1. сотир.
Планината Тавор
(
_
)
. Христос завежда апостолите на планината Тавор, за да им покаже славата на своето Божество, скривана в човечеството. Нея показва Той на апостолите като възлиза на планината. Лицето му е като слънце и ризите му бели като светлина. Две слънца виждат учениците на планината – едното обикновено, а другото необикновено:
тѫ ѹбо славѫ бжтⷭва своего тамѫ. въ ловѣьствѣ покаꙁа аплⷭомъ въшⷣє на горѫ. быⷭ бо лце ємѹ, ꙗко сл͠це. рꙁы ємѹ бѣлы. ꙗко свѣтъ. двѣ сл͠ц ѹенц на горѣ вдѣахѫ. едно ѡбыное. а дрѹгое неѡбыноє
ЙЕ Пр
242b 5 – 243а 2
Сем. гн.
божьство,
слава,
свѣтъ
2. геогр.
Планина, хълм, възвишение
(
_
)
:
ндна же вꙑсокаꙗ гора не растотъ хъ, н рѣка продѫщ раꙁдѣлѣтъ хъ
ЙЕ Шест
178c 15
Сем. гн.
мѣсто,
страна,
хлъмъ,
врьхъ