Терминологичен Речник
гно
гно
-ꙗ
м
анат.
Гной
(
σήψιϛ, εως, ἡ
)
:
рѫцѣ сво въ ꙗꙁвꙑ вълагаѭще, да стрѣбмъ гно
ЙЕ Шест
162a 27
Сем. гн.
ловѣкъ,
стьство,
болѣꙁнь,
ꙗꙁва