Терминологичен Речник
глѣнъ
глѣнъ
-а
м
1. анат.
Слуз
(
φλέγμα, ατος, τό
)
– гъст секрет. Една от четирите течности, изграждащи живите организми:
глѣнъ прмѣшаꙗ сꙗ водѣ, стѹдьнъ бо есть мокръ; кръвь пркладащ сꙗ къ въꙁдѹхѹ
ЙЕ Шест
179b 6
2. ботан.
Мокрота, влага, растителен сок
(
_
)
:
ьрнаꙗ круна прлагающ сꙗ къ ꙁемл, сѹха бо сть стѹдена. глѣнъ прмѣшаꙗ сꙗ водѣ, стѹдьнъ бо есть мокръ
ЙЕ Бог
179b 6
Сем. гн.
вода,
мокрота,
кора,
корень,
сокъ