Терминологичен Речник
гласьно  
гласьно -аго ср субст психол. Гласова способност ( φωνητικόν, τό ) – една от неразумните, но подчиняващи се на разума душевни способности (вж. дѹша), които привеждат в движение тялото, наред със способността за преместване от място на място (τὸ ἀπὸ τόπου εἰς τόπον μεταβατικόν), способността за движение на цялото тяло (τὸ κινητικὸν ὅλου τοῦ σώματος) и дихателната способност (τὸ ἀναπνευστικόν): а поѹстрьмьное шьствье (τῆς δὲ καθ‘ ὁρμὴν κινήσεως) есть еже ѿ мѣста въ мѣсто преходьно  еже пот всемѹ тѣлес  гласьно  въꙁдѹшмо ЙЕ Бог 181b 1 – 5 Сем. гн. дѹша, шьствь, беꙁмꙑсльно, прѣходьно, же пот вьсемѹ тѣлес, въꙁдѹшмо