Терминологичен Речник
гласъ  
гласъ -а м I. богоп. Глас ( φωνή, ἡ ) . Небесата знаменуват Божията слава не с глас, възприеман от слуха, и не като говорят, а явявайки със своето величие и красота силата и изкусността на Твореца: н͠бса повѣдають славу б͠жю не гласъ слѹхома ѹвьствьныма слышмъ оставлꙗюще нъ ѿ свого вельства творью слѹ намъ ꙗвлꙗють хъже добротѹ расмотрѧще творьца ꙗкоже хытрокоꙁньца наставмъ ЙЕ Бог 173b 9 – 174a 5 Сем. гн. боговѣдѣнь, вѣдѣнь, мѧ, слѹхъ, слово, творьць, доброта II. гносеол. Глас, артикулиран звук ( φωνή, ἡ за разлика от шума /ψόφος, ὁ/ ) , който се възприема чрез слуха: в ѹвьство сть слѹхъ гласмъ  тъпътъмь сы ѹтельно ЙЕ Бог 189a 6 – 7 Съдържа в себе си възможността да е слово и последното се формира в момента на произнасянето на глас: же въ времꙗ въꙁглашенью гласъ словес бѹдеть словесьнѹю слѹ мꙑ въ себе ЙЕ Бог 173b 9 – 174a 5 Сем. гн. дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, словесьно, гласьно, раꙁѹмьно III. грам. [1.] Звук, най-малкият членоразделен елемент от човешката реч ( φωνή, ἡ ) :  се нѣсть сво еже б͠ж(с)твьнаꙗ хотꙗть раꙁѹмѣт, нъ же гласꙑ нагꙑ вънмають  сꙗ даже  до слѹхѹ не мнююща вънѣ съдрьжмꙑ ЙЕ Бог 10a 8 [2.] Част от нещо казано или написано; дума; изречение (φωνή, προαναφώνησις): а же рещ ловѣкъ, то тъ проꙁъвъ гласъ стъ наꙁнаменѹѩ жвотъ ЙЕ Бог 94d 22 Говор, начин на говорене; език, характерният звуков състав на даден език (φωνή): вѣдѣт же есть ꙗко к͠ т двоѧ кнгꙑ сѹть ветъхааго ꙁавѣта, псменьмъ еврескааго г͠л(с)а ЙЕ Бог 310a 9 – 10 V. биол. зоол., анат. Глас ( φωνή, ἡ ) , звук, произвеждан от гласовите органи на човека и животните:  ѧкоже не послѹшасте гласа моего ЙЕ Бог 4b4 ѹдобь ꙁѣло къ нмъ доводтъ гласъ ЙЕ Шест 229b 25 сла львова, гласъ львцѧ ЙЕ Шест 250a 18 не стъ ꙁмлькло глаголат красьно, л прѣмъмѫщѹ гласъ раꙁвращенѫ мѣт дѹшѫ ЙЕ Шест 257b 11 Сем. гн. въꙁглашень