Терминологичен Речник
глаголъ
глаголъ
-а
м
1. богоп. Дума (ῥῆμα, ατος, τό) – буквално казаното. Съответства на „буквата“ в словата на Христос, че служителите на Завета следват не буквата, а духа, защото „буквата убива, а духът животвори (2 Кор. 3:6)“. Кривотълкувателите на Писанието запазват думата (буквата) и подменят смисъла:
мь же скаꙁт псанꙗ не могѫтъ, то глаголъ даѭтъ, а стнѫ крадѫтъ
ЙЕ Шест
201b 4 – 7
Сем. гн.
боговѣдѣнь,
вѣдѣнь,
мѧ,
псань,
слово,
съкаꙁань
2. креац. Слово, реч (ῥῆμα, ατος, τό). Символното богословие тълкува казаното в Писанието за речта на Бога не в смисъл на излизащ от гърлото звук, на предизвикано от езика биене на въздуха, или възприятие за въздушно бумтене, а заповед на волята, протичаща в несравнимо кратко време:
нъ гда гласъ мѣнмъ отъ бога бꙑвъшь, л глаголъ, л повелѣн, не гласьнꙑмь грътанемь мѣнмъ спѹщамъ ютмь тѫтьномь, ꙗкоже се ловѣь гласъ тѫтьнѧ сходтъ, н въꙁдѹха, ѩꙁꙑкомь обраꙁъ творѧща рѣ, ꙗкоже намъ раꙁѹмѣт, ьто глаголетъ; нъ не мѣнмъ бога ьто глаголѭща, нъ вольно повелѣн, въ асѣ беспркладьнѣмь скоростѭ глаголемо
ЙЕ Шест
32c 5 – 25
Сем. гн.
богъ,
вна,
наѧтъкъ,
вньнкъ,
творьць,
ꙁьдань,
мръ,
тварь,
твор҄ень,
сътвор҄ень,
повелѣнь,
слово,
гласъ,
промꙑслъ
3. грам.
3.a. Дума; слово; това, което е написано/казано (ῥῆμα, λόγος, λέξις):
небонъ же гл͠ъ въ номь ꙗꙁꙑцѣ красьнъ, то въ друꙁѣмь некрасьнъ
ЙЕ Бог
12a 5
въслѣдьствѹѭ словесе, послѹжѫ глаголѹ?
ЙЕ Шест
253d 29
3.b. Изказване, изречение (ῥητόν):
сѹ ѹбо предълежꙗ г͠лъ, же „съклю б͠ъ все въ ослѹшане“, же „дасть мъ б͠ъ поѹвьрꙁѹ о ꙗкоже не вдѣт ѹшї, ѧкоже не слꙑшꙗт“
ЙЕ Бог
315a 7
Син.
гласъ,
рѣь,
слово
Сем. гн.
псмѧ,
раꙁѹмъ,
рѣь,
слово,
съкладъ,
ѩꙁꙑкъ