Терминологичен Речник
глаголъ  
глаголъ -а м 1. богоп. Дума (ῥῆμα, ατος, τό) – буквално казаното. Съответства на „буквата“ в словата на Христос, че служителите на Завета следват не буквата, а духа, защото „буквата убива, а духът животвори (2 Кор. 3:6)“. Кривотълкувателите на Писанието запазват думата (буквата) и подменят смисъла: мь же скаꙁт псанꙗ не могѫтъ, то глаголъ даѭтъ, а стнѫ крадѫтъ ЙЕ Шест 201b 4 – 7 Сем. гн. боговѣдѣнь, вѣдѣнь, мѧ, псань, слово, съкаꙁань 2. креац. Слово, реч (ῥῆμα, ατος, τό). Символното богословие тълкува казаното в Писанието за речта на Бога не в смисъл на излизащ от гърлото звук, на предизвикано от езика биене на въздуха, или възприятие за въздушно бумтене, а заповед на волята, протичаща в несравнимо кратко време: нъ гда гласъ мѣнмъ отъ бога бꙑвъшь, л глаголъ, л повелѣн, не гласьнꙑмь грътанемь мѣнмъ  спѹщамъ  ютмь тѫтьномь, ꙗкоже се ловѣь гласъ тѫтьнѧ сходтъ, н въꙁдѹха, ѩꙁꙑкомь обраꙁъ творѧща рѣ, ꙗкоже намъ раꙁѹмѣт, ьто глаголетъ; нъ не мѣнмъ бога ьто глаголѭща, нъ вольно повелѣн, въ асѣ беспркладьнѣмь скоростѭ глаголемо ЙЕ Шест 32c 5 – 25 Сем. гн. богъ, вна, наѧтъкъ, вньнкъ, творьць, ꙁьдань, мръ, тварь, твор҄ень, сътвор҄ень, повелѣнь, слово, гласъ, промꙑслъ 3. грам. 3.a. Дума; слово; това, което е написано/казано (ῥῆμα, λόγος, λέξις): небонъ же гл͠ъ въ номь ꙗꙁꙑцѣ красьнъ, то въ друꙁѣмь некрасьнъ ЙЕ Бог 12a 5 въслѣдьствѹѭ словесе, послѹжѫ глаголѹ? ЙЕ Шест 253d 29 3.b. Изказване, изречение (ῥητόν): сѹ ѹбо предълежꙗ г͠лъ, же „съклю б͠ъ все въ ослѹшане“,  же „дасть мъ б͠ъ поѹвьрꙁѹ о ꙗкоже не вдѣт  ѹшї, ѧкоже не слꙑшꙗт“ ЙЕ Бог 315a 7 Син. гласъ, рѣь, слово Сем. гн. псмѧ, раꙁѹмъ, рѣь, слово, съкладъ, ѩꙁꙑкъ