Терминологичен Речник
глаголань  
глаголань -ꙗ ср 1. богоп. Говорене ( λαλιά, ἡ ) . Символическото богословие представя Божието волеизявление (τὸ ἐνδεικτικὸν τῆς βουλήσεως αὐτοῦ) чрез образа на устата и говоренето. По същия начин при хората устата и говоренето изразяват сърдечните помисли: ѹста же  ї г͠лан то ꙗвлене мысл емѹ. небонъ въ насъ ѹсты  г͠ланемь ꙗвлѧють сꙗ срдьныѧ мыслї ЙЕ Бог 95a 3 – 6 Сем. гн. боговѣдѣнь, вѣдѣнь, псань, слово, съкаꙁань, ѹвѣдѣнь, мысль Сем. гн. глаголъ, мꙑсль, раꙁѹмъ, рѣь, слово, ѹста