Терминологичен Речник
глава
глава
-ꙑ
ж
1. мистер.
Глава на змея
(
κεφαλή ἡ
)
като метафора за злото:
к͠р(с)т же сꙗ, не ѧкоже самъ требѹꙗ ѡщенꙗ, нъ мо ощене свое творꙗ, да съкрѹшть главꙑ ꙁмьемъ въ водѣ
ЙЕ Бог
246а 2 – 6
Сем. гн.
крьщень,
свѧтꙑ дѹхъ,
пркладъ,
грѣхъ,
ꙁъло
2. анат.
Глава
(
κεφαλή, ή
)
. Най-горната част от тялото на човека или предната на животно, където е поместен главният мозък и повечето сетивни органи:
стъ ѹбо ловѣкъ, ꙗкоже повѣдаѭтъ, на главѣ мꙑ тр шьвꙑ на ѫгълꙑ съставленꙑ; женьскаꙗ же глава матъ днъ шьвъ крѫгомь объходѧ главѫ. по семѹ бо ꙁнаменю въ гробѣхъ могѫтъ раꙁлѫат, ко стъ мѫжьска глава
ЙЕ Шест
226d 13 – 26
Сем. гн.
ловѣкъ,
стьство