Терминологичен Речник
геонъ
геонъ
-а
м
геогр.
Геон
(
Γεών, ὁ
)
:
дномѹ же мѧ фсонъ, сего, гоже нꙑнѣ нарцахомъ. тае геонъ; сьже стъ нлъ. геонъ спрьва стъ мѹ мѧ
ЙЕ Шест
259c 6 – 12
Сем. гн.
мѣсто,
вода,
островъ,
мор҄е,
рѣка,
долъ,
потокъ,
брѣгъ,
пѹстꙑн҄