Терминологичен Речник
вѣтръ  
вѣтръ м метеор. Вятър ( ἄνεμος, ὁ ) . Атмосферно явление, свързано с движението на слънцето и луната (наред с дъжда, бездъждието, студа, топлината, засухата, вятъра и др.), поради което разположението на светилата предоставя „знаци“ (σημεῖα) за неговото настъпване или прекратяване: а мꙑ г͠лмъ ꙗкоже ꙁнаменьꙗ ѿ нхъ бꙑвають дъждю  беꙁдъждью, стѹденьствѹ же  теплотѣ, мокротѣ  сѹхотѣ  вѣтромъ  же подобьно к тому ЙЕ Бог 139b 5 – а 2 Сем. гн. слъньце, лѹна, ꙁнамень, дъждь, беꙁдъждь, стѹденьство, теплота, мокрота, сѹхота