Терминологичен Речник
вѣтръ
вѣтръ
-а
м
метеор.
Вятър
(
ἄνεμος, ὁ
)
. Атмосферно явление, свързано с движението на слънцето и луната (наред с дъжда, бездъждието, студа, топлината, засухата, вятъра и др.), поради което разположението на светилата предоставя „знаци“ (σημεῖα) за неговото настъпване или прекратяване:
а мꙑ г͠лмъ ꙗкоже ꙁнаменьꙗ ѿ нхъ бꙑвають дъждю беꙁдъждью, стѹденьствѹ же теплотѣ, мокротѣ сѹхотѣ вѣтромъ же подобьно к тому
ЙЕ Бог
139b 5 – а 2
Сем. гн.
слъньце,
лѹна,
ꙁнамень,
дъждь,
беꙁдъждь,
стѹденьство,
теплота,
мокрота,
сѹхота