Терминологичен Речник
вѣра
вѣра
-ꙑ
ж
1. апол.
Вяра
(
πίστις, εως, ἡ
)
:
вѣра же сть немногопꙑтьно прꙗтье
ЙЕ Бог
270b 7 – 8
2. мистер.
Вяра
(
πίστις, εως, ἡ
)
, която посредством Духа води към блаженство:
вѣра бо с͠нотворене вѣсть цѣ тварьмъ сущемъ д͠хъмь въ прьвое въꙁведеть блаженьство
ЙЕ Бог
243b 4 – 7
даръ дх͠овьнꙑ (даеть сꙗ) протвѹ вѣрѣ прощеню
ЙЕ Бог
243b 10 – 244 а 2
3. ет.
Вяра
(
πίστις, εως, ἡ
)
– потвърждава се чрез дела:
стаѧ бо вѣра дѣлꙑ сѧ ѧвлꙗть
ЙЕ Бог
244b 6 – 7
Син.
благоьсть
Сем. гн.
блаженьство,
свѧтꙑ дѹхъ,
благодать,
дѣло