Терминологичен Речник
вѣкъ  
вѣкъ -а м I. триад. Век ( Ø ) . Арианската ерес привнася време между Отца и Сина и твърди, че е имало такова време, когато Синът „не беше“. Но Синът е творец на годините, времената и вековете. Как тогава ще има век или година преди сътворилия вековете?: лѣто л быⷭ посрѣдѣ. нѫ сн͠ъ  годы, лѣта  вѣкы сътвор. вꙿсє тѣмъ быⷭ. слыш паѵла гл͠ѧща... мже  вѣкы сътвор. како бо, вѣкъ. л лѣто. прѣжⷣе сътворшааго вѣкы? ЙЕ ЙП 33б 4 – 34а 1 II. енерг. Век ( αἰών, ῶνος, ὁ ) . Мяра за „протяжността“ на предвечното битие на Бога, преди сътворението на света, която не се измерва с движението на слънцето и (само външно) наподобява хода на времето: прж(д)е же състава мра сего, гда же н слън͠це бѧше раꙁлѹаꙗ д͠нь ѿ ношт, не бꙗше вѣкъ ьтомъ, нъ протꙗжено съ прсущм ꙗкоже  лѣтьное шествь  ѿстѹплене ЙЕ Бог 100b 8 – 101a 4 Сем. гн. лѣто, врѣмѧ, шьствь, отстѫпл҄ене III. креац. Век ( αἰών, ῶνος, ὁ ) . Название на Бога като творец на вековете. В този смисъл се обхващат всички други и може да се говори за „един век“: да по томѹ днъ вѣкъ сть. ꙗкоже сꙗ гл͠ть б͠ъ вѣьнꙑ, нъ  преждевѣьнꙑ.  того бо вѣка тъ сть сътворлъ. еднъ бо беꙁ наатъка са б͠ъ, всемѹ твортель тъ есть,  вѣкомъ  всемѹ сущуму ЙЕ Бог 101a 5 – 101b 3 Сем. гн. богъ, троца, стьство, сѫщьство, сѫщь, бꙑть IV. онтол., физ. Век ( αἰών, ῶνος, ὁ ) . [А.] Прообраз на времето: Времето се измерва и със седмицата, на която Бог е заповядал непрекъснато да се връща към самата себе си и по този начин да измерва движението на времето, т. е. на годината. А седмицата със своите седем дни е като един ден, който, като се връща седем пъти, образува кръг, който започва от себе си и свършва в себе си. Такова е прочее свойството на вечността – да се връща сама в себе си, да няма край, а да се върти в кръг. Затова [Моисей] не е нарекъл началото на времето „ден първи“, а [ден] един, та чрез това име да има той родство с вечността: седморцеѭ ꙁмѣрѣѩ прсно т седморц само въ сѧ въꙁвращат сѧ велѧ таѭщ годьно, рекъше лѣтьно шьст. а седморцѫ, рекъше седмь дьн недѣльнꙑхъ спльнѣтъ днъ дьнь; седмщ бо въꙁвращаѩ сѧ днъ дьнь крѫжьнꙑ обраꙁъ твортъ, отъ себе нанаѩ  самъ въ себѣ коньава ѩ. сце бо  вѣьно своство стъ, же самомѹ въ сѧ въꙁвращат сѧ т нкакоже коньца не мѣт, нъ крѫгомь грѧст. сего цѣща  наѧло лѣтѹ не прьвꙑ рее дьнь мѧ мѹ, нъ днъ, да тѣмь менемь  ѫжьство матъ къ вѣкѹ ЙЕ Шест 33d 14 – 34а 16 Според Аристотел времето е съвечно на Бога. Обаче по един парадоксален начин, поради своята неправилност, със самото това, че според него [светът] има изключителна продължителност във времето, Аристотеловият възглед потвърждава истинното слово, [защото в този контекст схващането на онези, които учат, че създаването на този свят би могло да продължи и до осмия, и до деветия, и до десетия ден се довежда до абсурд]: нъ ѹслꙑштъ отъ стньнааго словесе, ꙗкоже се пакꙑ ꙁдрѧдьно мꙑ годьно продльжен по стнѣ стагрта кажетъ сѫща дѣлꙑ тѣм самѣм ꙗвлѣѭща ЙЕ Шест 237b 3 – 13 Според собствените думи на Аристотел, няма никакъв изход и времето е вечно, така че никога не е имало начало и никога няма да има край. Но ще е твърде лошо, ако по този начин той сравнява творенията с твореца и ги прави равни на Него и вечно съществуващи: ꙗкоже онъ глаголетъ рекꙑ: не шьст бо ...  годъ прсно стъ, ꙗкоже нколже не прмъшю наѧла н пакꙑ прѩт мѹ нколже коньца. да то б пакꙑ ꙁъло бꙑло ꙁѣло, ꙗкоже равьнꙑ  прсносѫщѧ твар къ творьцю прлагаѩ кажетъ ЙЕ Шест 237b 13 – 237c 1 [B.] Измерение на времето: [1.] Време на човешкия живот: вѣкъ бо рееть сѧ  когожьдо л͠вка жтье ЙЕ Бог 99a 5 – 6 [2.] Период от 1000 г.: рееть сꙗ пакꙑ вѣкъ тꙑсꙗщ лѣтъ вѣкъ еднъ ЙЕ Бог 99a 6 – 8 Ориген преувеличава това значение и представя века като принцип на времето, замествайки с него Твореца: Како ѹбо тꙑсꙗщ лѣтъ ѻргеньскѹмѹ построю ст сѧ мать лѣтъ? всѣхъ ѹбо вѣкъ еднъ творьць б͠ъ, же  все есть сътворлъ сꙑ  преже вѣкъ ЙЕ Бог 102b 7 – 103a 4. [3.] Времето на света от сътворението до неговото преображение: пакꙑ г͠леть сѧ вѣкъ все с жтье ЙЕ Бог 99a 8 – b 1 В неговите рамки са налице седем периода (века): г͠лють же сѧ ѹбо сего мра седмь вѣкъ рекъше ѿ н͠бсьскаго  ꙁемьнаго сътворенѧ даже  до ѡбьщааго л͠вкомъ съконьанꙗ  въстанѧ. есть бо  сконьанье въ аст своѧ комужьдо съмьрьть. есть же  обьще  всему съконьане, гда прдеть бꙑт обьщемѹ л͠вкомъ въстаню ЙЕ Бог 100a 6 – b 6 В рамките на всеки от тях се съдържат множество векове в смисъла на значения 1 и 2. Затова тук се говори за векове на вековете: гл͠ють же сꙗ вѣц вѣьн, ѧкоже  сьде сѹщаго мра седьмь вѣкъ многꙑ л͠вкꙑ  рекъше л͠вьскаго жтьꙗ объдрьжѧть,  вѣкъ есть еднъ всꙗ вѣкꙑ объдрьжꙗ ЙЕ Бог 101b 8 – 102a 3 [4.] Безкрайното време на преобразения свят след възкресението:  пакꙑ прда вѣкъ, же по въскрьсен бес коньцѧ бѹдеть ЙЕ Бог 99b 1 – 3 Това е бъдещият (осмият) век: осмꙑї же вѣкъ прїходꙗ ЙЕ Бог 100b 7 Това е векът на вечния живот и вечната скръб, които са сякаш един ден: вѣьнаѧ же  жꙁнь  ї вѣьнаѧ мука бесконьанꙗ бѹдущаго ꙗвлꙗеть. не бо  по въстан дн͠ьм  нощьм лѣто ст сѧ  мать, нъ пае днъ дн͠ь бѹдеть беꙁ веерꙗ, сл͠нцю правьдьноѡмѹ правьдьнꙑмъ ѡбьсꙗющѹ свѣтьлѣ, а грѣшьнꙑмъ тьма глѹбока непредома ЙЕ Бог 102a 5 – b 7 [5.] Век на вековете. Обхваща времето на света преди и след преображението (значения 3 и 4):  вѣкъ вѣьнꙑ гл͠ть сѧ нꙑнѣшьн  прходꙗ ЙЕ Бог 102a 4 sq. [6.] Псевдовремевата протяжност на ангелския свят. В света на вечните естества мяра за движението не е движението на небесните светила: рееть сꙗ  пакꙑ вѣкъ не лѣто н лѣтѹ асть каѧ сълъньцю несѹщѹ сꙗ  текѹщѹ ьтомо, рекъше дьньм  нощьм съставмо, нъ еже съ прсн(о)сѹщм сѧ сть провълъкло, ꙗкоже  лѣтьно шьствье  растѹпленье ЙЕ Бог 99b 3 – 100a 3 В света на съществуващото извън времето мяра за неговата протяжност е векът, както за физическия свят такава мяра е времето: еже бо сть сѹщьствъмь по лѣтъмъ лѣто, тоже есть прсносущьствъмь вѣкъ ЙЕ Бог 100a 3 – 5 Сем. гн. богъ, вна, наѧтъкъ, вньнкъ, творьць, сѫщьство, стьство, сѫщь, бꙑть, небꙑть, ꙁьдань, мръ, тварь, твор҄ень, сътвор҄ень, лѣто, врѣмѧ, дьнь, шьствь V. есхат. Бъдещият век ( αἰών, ῶνος, ὁ ) , относно насъщния хляб (тялото и кръвта на Господа), т.е. на бъдещия век: сь хлѣбъ сть наатъкъ прдущꙗаго хлѣба, же сть прсносѹщьнꙑ, епуснъ бо елньскꙑ рееть сꙗ л прдѹщ еже есть грꙗдѹщааго вѣка л же есть на съблюдень сущьства нашего премлемо ЙЕ Бог 276а 7 – 276b 3 Син. врѣмѧ Сем. гн. хлѣбъ, тѣло, плъть, просфора