Терминологичен Речник
вѣдѣнь
вѣдѣнь
-ꙗ
ср
богоп.
Знание
(
γνῶσις, εως, ἡ
)
, присъщо на Бога. Отличава се с това, че нищо не му убягва, от Бог нищо не остава скрито. В символическото богословие се представя в образа на очите, веждите и виждането:
ѡ бо ѹбо бож вѣцѣ вѣдѣнь вьсемѹ творенью вдѧщѹю слѹ не ѹтаꙗе сѧ того вѣдѣнꙗ раꙁѹмѣвамъ
ЙЕ Бог
94a 5 – 94b 2
Сем. гн.
боговѣдѣнь,
псань,
слово,
съкаꙁань,
ѹвѣдѣнь,
сла