Терминологичен Речник
вꙑкльць
вꙑкльць
-а
м
гносеол.
Посветеният в тайната на творението, съзерцател на умопостижимото
(
ἐπόπτης, ου, ὁ
)
– една от характеристиките на човека, с която той е надарен от Твореца:
(сътвор ѹбо б͠ъ л͠вка…) вꙑкльца раꙁѹмьнѣ <твар>
ЙЕ Бог
175a 5
Сем. гн.
богъ,
боговѣдѣнь,
вѣдѣнь,
вѣра,
благодать,
даръ,
тана