Терминологичен Речник
въшьствь  
въшьствь -ꙗ ср 1. онтол. Встъпване, постигане /възвисяване/ ( ἐπάνοδος, ου, ἡ ) . Божието попечителство над човека му помага да встъпи (да се възвиси) в благо-битие: на добро бꙑтье в͠кѹ въшьствье ЙЕ Бог 223a 7 Сем. гн. богъ, вна, сла, дѣство, дѣтельство, даръ, благодать 2. ет. Връщане ( ἐπάνοδος, ου, ἡ ) . Възстановяване на загубеното блаженство: на добро бꙑтье в͠кѹ въшьствье ЙЕ Бог 223а 6 – 7 Син. пѫть добротѣ Сем. гн. ловѣкъ, стьство, добро, жꙁнь вѣьнаꙗ