Терминологичен Речник
въѧло  
въѧло -а ср онтол. Начало ( ἀρχή, ἡ ) – принцип, основание. Например съставността е условие за разделянето, а разделянето – за разлагането (на съставни елементи): сълогъ бо въало тꙗжьбѣ, тѧжьба же расходу, расходь же расꙑпанью, расꙑпанье же кромѣ б͠а всꙗьскꙑ ЙЕ Бог 31a 7 – 31b 1 Така също умът е начало на делото: творть же сего ꙁборъ ѹмъ нашь  сь есть въало дѣлѹ ЙЕ Бог 198b 10 – 199a 2 Сем. гн. вна, наѧтъкъ, сълогъ, тѧжьба, расходъ, ѹмъ