Терминологичен Речник
въпрѧжено  
въпрѧжено -ꙗ ср субст 1. еклес. Впрегатният добитък ( ὑποζύγιον, τό ) , който също, както и робът, трябва да си почине в съботния ден: нъ, ꙗкоже рѣхъ, праꙁн дѣльма къ б͠ѹ да понѣ малѣшю ѿасть семѹ отъдадꙗть  поють, раб же  въпрѧжено, сѹботьное прмꙑшленое блюдене, дѣтьскꙑїмъ еще  подъ вещьм ѹтвар сеꙗ порабльша, плътьнꙑмъ, а ньтоже вꙑше плът  псмен домꙑслт могѹщемъ ЙЕ Бог 326b 2 – 327а 2 2. ет. Човешкото тяло ( _ ) , което трябва да си почине от греха и да се подчини на божествените заповеди: а въпрѧженое, же есть плъть, такоже отъ работꙑ грѣховънꙑѧ покаꙗюще, а б͠ж(с)твьнꙑмь повелѣнемь послѹговат повелѣвающе ЙЕ Бог 328а 5 – 328b 1 Син. скотъ, тѣло, плъть Сем. гн. сѫбота, покоще, повелѣнь, грѣхъ