Терминологичен Речник
въплъщень  
въплъщень -ꙗ ср христ. Въплъщение ( σάρκωσις, εως, ἡ ) . С оглед на домостроителството ипостасно съединение на Словото Божие с приетата от Света Дева плът: свомь же рожьствомь, рекъше въплъщенемь, крьщенемь  мѹенемь  въстанемь, свобод естьство грѣховьное прадѣда съмьрт тьлѣньнꙑꙗ ЙЕ Бог 262а 9 – 262b 5 Син. рождьство, оловѣень Сем. гн. съпасень