Терминологичен Речник
въкѹсъ  
въкѹсъ -а м 1. психол. Вкус ( γεῦσις, εως, ἡ ) . Едно от петте сетивни възприятия, което св. Йоан Дамаскин разглежда на четвърто място: д͠ ѹвьство въкѹсъ есть; хѹмомъ рекъше, ꙁлвомъ прмьно рекъше ѹтельно ЙЕ Бог 191a 10 – b 3 Подобно на осезанието се осъществява не [дистанционно и] по права линия (което отличава и двете от зрението), нито отвсякъде (тук е разликата им с обонянието и слуха), а само при непосредствен досег на предмета със сетивата: а пркосъ  въкѹсъ н въ прѣмну, н въсѹдѹ поꙁнавають, нъ тъгда тъью, егда къ нмъ прблжꙗть сѧ свом ут ЙЕ Бог 193a 11 – b 4 лко бо око ꙁрьцанмь л ѹхо слꙑшанмь л ноꙁдр обѫханꙗ слоѭ л ѹста словесемь  ще же въкѹсомь л осѧꙁан дрьжанмь ЙЕ Шест 230b4 – 13 (Ø) Не е с най-висока ценност сред възприятията, понеже изисква непосредствен досег с предмета: тако же  въ насъ ювьства, рекъше въкѹсъ, ѫхан, слѹхъ, ꙁракъ, тоже не вьс равьн ЙЕ Шест 41c 20 – 25 (γεῦσις), а  отъ сего раꙁѹмѣ: аще хощеш есо въкѹст, аще да не прблжш ѩꙁꙑка къ томѹ, гоже то хощеш въкѹст, то не юш н раꙁѹмѣш го; дебело бо то стъ ювьство, да не можетъ ꙁдалее раꙁѹмѣт ЙЕ Шест 41d 1 – 10 лко бо око ꙁрьцанмь л ѹхо слꙑшанмь л ноꙁдр обѫханꙗ слоѭ л ѹста словесемь  ще же въкѹсомь л осѧꙁан дрьжанмь ЙЕ Шест 230b 4 – 13 (Ø) отъ посѧꙁанꙗ тае потомь  въкѹсъ – пр дрѹгꙑхъ ювьствѣхъ хѹжд стъ ловѣкъ мънога жвота ЙЕ Шест 232b 20 – 25 (Ø) 2. анат. Вкус ( γεῦσις, εως, ἡ ) – сетиво у човека и животните, представляващо способност да се възприемат химическите дразнения от устата и езика: ѹвьства же сѹть пѧть: вдъ, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань ЙЕ Бог 181a 9 – 181b 1 Син. въкѹшень Сем. гн. твортво, дѹша, ѹвьство, прѩть, сладьство, брдость, кꙑсѣльство, оцьтьство, трьпость, гор҄есть, сланость, тѹкость, сопольство