Терминологичен Речник
въꙁдвжень
въꙁдвжень
-ꙗ
ср
1. аскет.
Възнасяне, издигане
(
μετεώρισμα, ατος, τό
)
, относно свръхчовешкото издигане в небесата на пророк Илия заради неговата непорочност:
тае ілїѧ, огнедшьныі колеснцы тоенъ ї на нбо шествець, не бе(ꙁ)женьство л воꙁлюб ї же выше лкъ свѣдѣтельствова сѧ во(ꙁ)двженїе?
ЙЕ Бог
332b* 9 – 10
Син.
въꙁношень
Сем. гн.
пророкъ,
дѣвьство
2. антроп.
Въздигане, изграждане
(
ἔπαρσις, εως, ἡ
)
. По своята природа човек е и плът, и дух – плът по своето изграждане, а дух по благодат:
тъжде плъть дѹхъ: плъть въꙁдвїженмь, духъ даромъ
ЙЕ Бог
175b 1 – 3
Сем. гн.
ловѣкъ,
тѣло,
стьство,
благодать,
даръ,
плъть,
дѹхъ