Терминологичен Речник
въꙁглашень
въꙁглашень
-ꙗ
ср
гносеол.
Произнасяне
(
ἐκφώνησις, εως, ἡ
)
– артикулиране на словото. Последното се формира в момента на произнасянето, понеже артикулираният звук съдържа в себе си възможността да е слово:
же въ времꙗ въꙁглашенью гласъ словес бѹдеть словесьнѹю слѹ мꙑ въ себе
ЙЕ Бог
173b 9 – 174a 5
Сем. гн.
дѹша,
ѹмъ,
раꙁѹмьно,
обраꙁъ,
подобьство,
мѧ,
стна,
слово,
словесьно,
гласьно