Терминологичен Речник
въꙁвратъ  
въꙁвратъ -а м астрон. Смяна на сезона, поврат ( τροπή, ἡ ) . Свързва се с движението на слънцето, което води до четири такива поврата: слнцемъ бо етыр воꙁврат состоꙗтсѧ ЙЕ Бог 132b* 33 [1.] Първият е на пролетта, защото по това време Бог сътвори всичко, а това е явно и до днес, понеже по това време цъфтят цветовете, тази смяна е равноденствена... Тя настъпва от средния изгрев на Слънцето: прьвы бо веснены, в то бо е҃ створлъ бъ все. ї ꙗвѣ есть і̇еже  до ннѣ в то цвѣтъмь проꙁабанꙗ бꙑвающа. же въꙁвратъ съравънане дьн сть... тъ отъ середьнѧго въсхода сл͠нцю съставлꙗеть сѧ ЙЕ Бог 132b* 33 – 133a 6 [2.] Когато слънчевият изгрев се издигне върху по-северните области, настъпва лятната промяна на сезона: дае высѧщѹ сѧ слнььнѹꙋмѹ въсходу къ полѹнощьнымъ странамъ жꙗтвьныї въꙁвратъ преметъ ЙЕ Бог 133b [3.] След това, когато Слънцето отново падне към средния изгрев, есента сменя лятото: таже пакы на середьн въстокъ слнце въꙁвращьшѹ сꙗ есеньны въꙁвратъ жꙗтвьнаго премѣнть ЙЕ Бог 134b [4.] Когато Слънцето се спусне към по-малкия и по-нискоразположения, т.е. южния изгрев, настъпва зимната смяна: таже слнцю къ мьньшеомѹ  нжьшѹомѹ еже есть къ середьнему въстоку съшьдъшѹ ꙁмьн преметь въꙁвратъ ЙЕ Бог 135b Син. съвратъ Сем. гн. астрономꙗ, небо, слъньце, поꙗсъ, крѫгъ, весньн҄ въꙁвратъ, жѧтвьны въꙁвратъ, ꙁмьн҄ въꙁвратъ