Терминологичен Речник
врьхъ
врьхъ
-ѹ
м
1. христ.
Връх, най-доброто
(
ἀπαρχή, ἡ, начатък
)
, възприетата от Словото Божие човешка природа:
не бо прежде съставъш сꙗ плът о себѣ прмѣс сꙗ бъ слово, нъ въшьдъ въ ложесна ст͠ꙑꙗ д͠вцѣ неопсанѣ въ свое с ѹпостас ѿ стꙑхъ прснодвьнꙑ ѹтробꙑ пльть ѡдш͠евленѹ д͠шю мꙑсльнѹ раꙁѹмвѹ състав врьхъ прмъ еловѣьскааго въмѣшенꙗ т слово бꙑвъ плът ѹпостась
ЙЕ Бог
230а 1 – 230b 2
Син.
наѧтъкъ
Сем. гн.
слово божь,
сѹсъ хрьстосъ,
ловѣкъ
2. мистер.
Темето на Господа
(
κορυφή, ἡ
)
, върху което възложил ръка Йоан Кръстител при кръщението:
крьст сꙗ ѡанъ полжвъ с рукѹ на бж͠твьнѣмь вьрьсѣ вл͠дкꙑ своею крьвью
ЙЕ Бог
248b 1 – 3
Син.
глава
Сем. гн.
крьщень,
свѧтꙑ дѹхъ,
оанъ крьсттел҄ь,
сѹсъ хрьстосъ