Терминологичен Речник
врьховьн҄ градъ
врьховьн҄ градъ
синт.
мистер.
Крепостта на Църквите
(
ἀκρόπολις, εως, ἡ
)
като свещено място (жилище) Христово:
їстаꙗ емѹ села, ꙗже сѹть: ѧсл, пещера, голгофа, крьстъ, жвотворьнꙑ гробъ, сонъ, цр͠квамъ верховьн градъ
ЙЕ Бог
254а 2 – 6
Сем. гн.
сѹсъ хрьстосъ,
съпасень,
вѣра,
црькꙑ