Терминологичен Речник
вон҄ꙗ  
вон҄ꙗ ж физ., психол. Миризма. Предмет на обонянието ( вж. обон҄ꙗнь ) . Има три разновидности: [1.] Благовоние (добра вон҄ꙗ, εὐωδία). Получава се, когато течностите в телата са усвоени добре (τῶν ὑγρῶν τῶν ἐν τοῖς σώμασιν ἀκριβῶς πεφθέντων). В своя превод Йоан Екзарх тълкува това усвояване като изсъхване: бꙑваеть же добра вонꙗ, гда мокротꙑ, ꙗже въ плътьхъ, стронѣ суать сꙗ ЙЕ Бог 190a 4 – 6 [2.] Миризма средна между благовоние и зловоние (μέση διάθεσις, середьнꙗѧ же вонѧ): середьнꙗѧ же вонѧ на годѣ сѹьше ЙЕ Бог 190a 6 – 7 [3.] Зловоние (ꙁла вон҄ꙗ, δυσωδία). Получава се, когато течностите в телата са усвоени зле или изобщо не са усвоени: а хѹдѣ л бьхма не суьше, ꙁла вонꙗ бѹдеть ЙЕ Бог 190a 7 – 9 [4.] Ароматна съставка, миризма: бѣаше же, рее,  етꙑрьм обраꙁꙑ рекъше вонѣм (εἰδῶν) мѵро то съложено, стактѭ  ногътемь  халванѭ  бѣлꙑмь тъмꙗномь. да льмаже мѵро раꙁльнꙑм съложено стъ вонѣм (ἐκ πολλῶν), то  ꙁволен добро раꙁльнꙑм добротам сълежтъ сѧ ... ЙЕ Шест 203d 1 – 12 Сем. гн. твортво, дѹша, ѹвьство, обон҄ꙗнь