Терминологичен Речник
вол҄ꙗ  
вол҄ꙗ -ѩ ж I. ангел., демон., антроп. Произволение, свободна воля (προαίρεσις, εως, ἡ). Разумните твари са надарени със свободна воля, присъща на ангелите, човешките души и бесовете, дали да приемат или отхвърлят доброто: тоже въ раꙁѹмьнꙑхъ, а͠нглꙑ рекѹ  д͠ша  бѣсꙑ, по вол сво любо добропрѧт любо добра отът ЙЕ Бог 26b 5 – 8 Син. самохоть, ꙁвол҄ень, ꙁборъ Сем. гн. дѹша, добро, съмрьть, крьстъ, сѹсъ хрьстосъ, ꙁавѣтъ, съпасень II. ет. 1. Свободна воля ( по свое вол, ἑκουσίως ) : ꙗвѣ же сть ꙗк(о) по свое вол стота бѹдеть „аще бо кто“ – рееть – „остть сꙗ“ ЙЕ Бог 314b 8 – 315a 2 2. Действие по свободна воля (доброволно): хотѧ бо насъ дѣльма волею прѧтъ съмьрть, въ нощ, въ нуже сꙗ преда, ꙁавѣтъ новъ полож с͠тꙑїмъ свомъ ѹенкомъ  апостоломъ ЙЕ Бог 264а6 – 264b 1 Син. самохоть, ꙁвол҄ень, ꙁборъ Сем. гн. съмрьть, крьстъ, сѹсъ хрьстосъ, ꙁавѣтъ, съпасень III. психол. Желание (ϑέλημα, ατος, τό) – вътрешен стремеж към осъществяване на нещо: не бо мѫтъ своѩ волѩ на кѫѭ любо странѫ съвратт сѧ ЙЕ Шест 129a Сем. гн. дѹша, ꙁвол҄ень