Терминологичен Речник
вол҄ень
вол҄ень
-ꙗ
ср
антроп.
Воля, свободен избор
(
αἵρεσις, εως, ἡ
)
. Същностно достояние на разумните живи същества. Благодарение на разумната сила в душата си те са самовластни. Надареното с разум същество се съветва вътре в себе си и при положение, че изборът зависи от него, го прилага към постъпките, за да предпочете отсъденото в съвета и, веднъж избрало, да действа [по съответен начин]… Затова то или няма да е разумно, или ако е такова, ще е господар на постъпките си и ще е самовластно:
всꙗкъ ѹбо съвѣтѹꙗ ꙗко въ немь воленю сѹщѹ о дѣлан съвѣтѹть, да прбьрано съвѣтъ ꙁволть, ꙁбьравъ дѣлаеть. аще се, п(о) нѹжд прстанеть къ словесьноомѹ самовластьно. л нѣсть словесьно л словесьно сꙑ владꙗ бѹдеть дѣлꙑ самовластьно
ЙЕ Бог
201b 3 – 202a 2
Син.
вол҄ꙗ,
ꙁвол҄ень
Сем. гн.
ꙁборъ,
съвѣтъ,
самовласть