Терминологичен Речник
водьць
водьць
-а
м
сотир.
Водач по пътя на спасението
(
_
)
. Бог сътворява първия човек и [го въвежда] в рая. И в него му дава завет – ако го спази, да приеме живот вечен, а ако го престъпи, със смърт да умре. Но когато той го престъпва поради сатанинска съблазън, идва изгонването и се налага да приеме смъртта и да навлезе в жестокото тление. И като се случва това, става нужен водач без грях, който да може, възвръщайки човешкия род към чистия път, отново да го въведе в рая. Но понеже такъв няма в този род, затова самият милосърден Господ Бог, по волята на Отца, с велика любов се въплъщава и приема устроението на нашето естество:
Б͠ъ л͠вка пръваго сътвор. въ ра сѫщѹ ємѹ въ немъ ꙁавѣтъ дⷭа. ꙗкоже съблюⷣшѹ емѹ, жꙁнь прѫт бесконеꙿнѫѧ. а прѣстѫплъшѹ, съм͠ртѫ ѹмрѣт. семѹ же прѣстѫплъшѹ, прѣльстѫ сѡтонноѫ, быⷭ ꙁꙿгнаніє. съм͠рть поⷣѫт. въ тлѣніє люто вънт. такоже семѹ бывшⷹ. трѣбѣ быⷭ водецъ беꙁъ грѣха. же можетъ, въꙁвратвъ тⷭымъ пѫтемъ л͠ве племѧ. въ мѣсто пороⷣноє пакы въвест. понеже не быⷭ такого въ родѣ сємъ. то тѣмъ, самъ г͠ъ б͠ъ млрдⷭы. любовѫ велкоѫ въплъщъ сѧ ꙁꙿданіє прімъ нашего ествⷭа. ꙁволенємъ ѡ͠ємъ
ЙЕ Пр
240а 1 – б 18
Сем. гн.
богъ,
отьць,
ра,
ꙁавѣтъ,
сотона,
прѣльсть,
грѣхъ,
ꙁгънань,
стьство,
тьлѣнь,
плъть,
съмрьть,
жꙁнь,
ꙁьдань,
ꙁвол҄ень