Терминологичен Речник
вода  
вода -ꙑ ж I. богоп. Вода ( ὕδωρ, ὕδατος, τό ) , съзерцанието на която отвежда към Твореца. За съществуването на свръхестествена причина свидетелства чудото на творението, една от проявите на което е съчетаването на водата и огъня в телата. Няма друго обяснение, че това става, след като те имат противоположна природа, действие и движение: не можетъ бо стронѣ съдрьжат сѧ  сълежат кѹпьнѣ вода съ огнемь л съ въꙁдѹхомь ꙁемлѣ, сѫпротвьна сѫщꙗ мѫщемъ самѣмъ къ себѣ  дѣства  шьствꙗ ЙЕ Шест 49a 9 – 19 Сем. гн. слово, съкаꙁань, ѹвѣдѣнь, ѹкаꙁань, сѫщь, дѣство, шьствь II. гносеол. Вода ( ὕδωρ, ὕδατος, τό ) . Наименованието си водата получава от своята предметна същност, а не от своето качество (студенината): а ꙗкоже ѹбо мощьно стъ прмꙑшлѣт ловѣьскꙑм мꙑсльм, то стръмьнѣ  ьстьнѣ стъ подоба мѣт сѫщ вещьнааго менованꙗ, ꙗже по въторѹмѹ помꙑслѹ сѫтъ. се жде, аще  къто хощетъ попꙑтат въ нѣхъ стѵхꙗхъ, то обрѧщетъ кожьдо хъ каьство мѫще стьствьно, рекъше своство, мь же сѧ отълѫатъ  отъдѣлѣтъ нѣхъ простꙑхъ, ꙗвѣ же ꙗко вьсѣмъ прмлѭщемъ наꙁнаменѹѩ сво сѫщ отълѫенѣ сѫще, нъ не мене мѫщю отъ свого мѹ каьства сѫщю. огнь бо теплотѫ а вода стѹденьство, влагѫ же въꙁдѹхъ матъ каьство; нъ н огнь стръмь теплотоѭ сѧ ꙁоветъ нъ огньмь сѧ менѹтъ, н вода пакꙑ стѹденѭ нъ водоѭ сѧ ꙁоветъ, н въꙁдѹхъ влагоѭ нъ въꙁдѹхомь сѧ менѹтъ. да тѣмь сѧ менꙑ [сѹгѹбꙑм кожьдо схъ] ꙁоветъ: ꙗже сѫтъ клюмѣша  стронѣша, та же мена своства мѫтъ свохъ каьствъ въслѣдъ грѧдѫща ЙЕ Шест 77b 14 – 77d 14 По-точно, предметната същност определя „първото“ име, а качеството – „второто“:  огнь огнемь сѧ менѹтъ тае потомь топлъ  сѹхъ,  вода водоѭ тае мокра  стѹдена,  въꙁдѹхъ въꙁдѹхомь тае топлъ  влъгъкъ, тако же по томѹ менѹтъ сѧ  ꙁемлѣ ꙁемлѣ стръмь по пръвѹмѹ мен тае потомь сѹхаꙗ  стѹденаꙗ ЙЕ Шест 79a 15 – b 5 Сем. гн. мꙑсль, мѧ, меновань, сѫщь, вещь, стѵх, каьство, ꙁемл҄ꙗ, въꙁдѹхь, огнь III. креац. Вода ( ὕδωρ, ὕδατος, τό ) . Бог създава водата и огъня в еднакво количество, за да не се осакати творението, оставайки без едно от тях заради противоположните им качества: хромо бо б бꙑло вьсе, къде б дно то отъ велкꙑхъ стѵх ... отъ вьсѣхъ оскѫдѣло. с же стѵхꙗ сѫпостатьна сѫтъ сама себѣ дрѹгъ дрѹгѹ; огнь водѣ ратьнкъ, гда съдолѣтъ слоѭ, вода же пакꙑ огню, гда больш бѫдетъ мъножьствомь ЙЕ Шест 65c 10 – 25 Сушата (земята) и морето се получават по Божия заповед след разстъпването на водата: сърнѫ сѧ на кѹпъ вода, обънажа ꙁемлѣ, ꙗко  повелѣ творьць. да сѧ съберетъ вода, ꙗже подъ небесемь, въ съньмъ днъ  да сѧ ꙗвтъ сѹша;  бꙑстъ тако.  събьра сѧ вода, ꙗже подъ небесемь, въ съньмꙑ хъ  ꙗв сѧ сѹша.  нарее богъ сѹшѫ ꙁемлѭ,  съставꙑ водьнꙑѩ нарее море ЙЕ Шест 72a 15 – b 2 Сем. гн. стѵх, ꙁемл҄ꙗ, въꙁдѹхъ, огнь, небо, сѹша IV. астрон. „Горна“ вода ( вода горьнѣꙗ, τὸ ὕδωρ τὸ ἄνω ) . Бог разстила над небето вода, за да предпазва от изгарящата сила на огъня:  распрострѣ по плещема небесьнꙑма шрнꙑ тꙑ водьнꙑѩ да напаꙗтъ  ѹстѹждатъ, да сътрьптъ протвѫ пламен ЙЕ Шест 40c 24 – 40d 4 Говори се, че в съдния ден тази вода ще отстъпи, небето ще загине и загубили опора, звездите ще паднат на земята: глаголѭтъ же дрѹꙁ, ꙗко въ дьнь сѫдьнꙑ въскѫтатъ сѧ вода горьнѣꙗ  небо раꙁдетъ сѧ не мꙑ водьнааго съдрьжанꙗ,  ꙁвѣꙁдꙑ съпадѫтъ не мѫщѧ пѫт л на немь же стоꙗт ЙЕ Шест 40d 21 – 41a 3 Сем. гн. небо, ꙁвѣꙁда, стѵх, ꙁемл҄ꙗ, сѹша, въꙁдѹхь, огнь V. физ. Вода, един от четирите физически елемента ( ὕδωρ, ὕδατος, τό ) , наред със земята, въздуха и огъня. Според Аристотеловата физика всеки от елементите, изграждащи телата, притежава двойка първични качества, които съставляват неговата определеност. Те се подбират между противоположностите на сухото и влажното, топлото и студеното. Водата е студена и влажна: етыр стухѣ суть рекъше вещ ꙁемлꙗ сѹха  стѹдена вода студена  ждъка въꙁдѹхъ мокръ  теплъ огнь теплъ  сѹхъ ЙЕ Бог 179a 4 – 8 По отношение на другите качества (например вкусовите) тя е неутрална и безкачествена: а вода нетвортвьна сть (ἄποιόν ἐστι) недно бо ѿ схъ не мать ЙЕ Бог 191a 5 – 7 Елементите имат „естествено място“ в света. То се определя от тяхната тежест. Земята и водата, като по-тежки, са по средата. Движението им се определя от тяхната тежест и съответно от стремежа им да заемат своето място. Земята се стреми надолу към центъра, а водата – над нея: а ꙁемлю  водѹ ꙗкоже тꙗжьш  долѹ грꙗдомѣ въ средѣ всѣт, ѧкоже сѹпр(о)твь бꙑт долѣ же ꙁемлї  водѣ, тоже вода льгъаш ꙁемлꙗ, того рад  скорѣе грꙗдѹще ꙁемлꙗ ЙЕ Бог 122b 1 – 7 Абстрактно за ума елементите имат едно качество, по което се различават един от друг: не тъѭ же о ꙁемл се стъ сце, нъ  отъ нѣхъ стѵх кожьдо сво отъдѣльно матъ каьство, мьже нѣхъ сѧ отълѫатъ,  то кожьдо ꙗкоже матъ, то по томѹ сѧ поꙁнаватъ. вода бо сво каьство рекъше стѹденьство матъ, а въꙁдѹхъ влагѫ, огнь же теплотѫ ЙЕ Шест 95a 5 – 21 Предметите се съставят от тях благодарение на това, че в действителност те имат две качества и че всеки два „съседни“ елемента имат едно споделено качество, благодарение на което се свързват един с друг. Така водата е студена и влажна, а „съседният елемент“ – въздухът, е влажен и топъл. Свързването им един с друг се дължи на влажността. На свой ред водата се свързва със земята чрез студенината. По такъв начин елементите се обхващат сякаш с ръце чрез общото качество и формират хоровод: нъ та акꙑ пръваꙗ стѵхꙗ съложенꙑмъ по обраꙁѹ глаголанѹмѹ мꙑслѭ вдма сѫтъ, а ꙗже сѫтъ въ тѣлесехъ вънена  подъпадаѭща ювьствѹ, прпрѧжена матъ каьства. т ньтоже нѣстъ просто дно н праꙁдьно отъ вдмꙑхъ н юмꙑхъ, нъ ꙁемлѣ сѹха  стѹдена, вода же мокра  стѹдена, въꙁдѹхъ же топлъ  мокръ, а огнь топлъ  сѹхъ. сце бо съпрпрѧженꙑмь каьствомь сла на любъвь прходтъ, ꙗкоже ꙁмѣст сѧ кожьдо къ комѹжьдо. къ скрьнюмѹ бо стѵхю  сѫсѣдьнюмѹ каьствомь кожьдо раꙁмѣшатъ сѧ  блꙁьствьнꙑмь обьщьствомь ... пркѹплѣтъ сѧ. ꙗкоже се ꙁемлѣ сѹха сѫщ  стѹдена прмѣшатъ сѧ къ водѣ по ѫжьствѹ стѹденѹмѹ  днтъ сѧ водоѭ къ въꙁдѹхѹ, мьже междю обомь вода акꙑ рѫкама ѩтъ сѧ ꙁа обѣ каьствѣ въскран дръжѧщ, стѹденьствомь по ꙁемлѭ, мокротоѭ же по въꙁдѹхъ. пакꙑ въꙁдѹхъ свомь ходатаствомь мротворьць бꙑватъ рать междю собоѭ дръжѧщюмѹ стьствѹ водьнѹмѹ  огньнѹмѹ, къ водѣ мокротоѭ, къ огню топлотоѭ прплтаѩ сѧ. огнь же топлъ  сѹхъ сꙑ стьствомь, топлотоѭ же къ въꙁдѹхѹ првѧꙁатъ сѧ, сѹхотоѭ же пакꙑ на обьщьство ꙁемл въꙁвращатъ сѧ; т тако бꙑватъ крѫгъ  лкъ въненъ, състровъшемъ сѧ вьсѣмъ стѵхмъ  съкѹпьшемъ сѧ дрѹгъ въ дрѹга ЙЕ Шест 95a 21 – d 15 Сем. гн. стьство, вещь, вещьство, стѵх, ꙁемл҄ꙗ, въꙁдѹхъ, огнь, каьство, стѹденьство, мокрота, топлота, сѹхота VI. мистер. [1.] Водата на евхаристията ( ὕδωρ, ὕδατος, τό ) , претворена като кръвта на Христос: такоже въꙁьмъ ашю отъ вна  водꙑ подасть мъ гл͠ꙗ: „пѣте ѿ него вс; се м сть кръвь новаго ꙁавѣта, ѧже ꙁа вꙑ пролваема на оставлен грѣховъ“ ЙЕ Бог 265а 4 – 9 вно же  вода, прꙁовомъ  прводомь с͠таго д͠ха ресъ естьство претворть сꙗ въ плъть х͠ву  кръвь,  нѣсте двѣ нъ една  тажде ЙЕ Бог 270b 6 – 271а 3 [2.] Водата на кръщението, като средство за очистване: понеже бо сѹгѹбъ ͠лвкъ, отъ дша  плът, сѹгѹбь намъ дасть  ощене водою же  д͠хмь ЙЕ Бог 242а 6 – 9 Син. кръщень Сем. гн. таньство, сѹсъ хрьстосъ, свѧтꙑ дѹхъ, ꙁавѣтъ