Терминологичен Речник
власть  
власть - ж 1. триад. Власт (ἐξουσία, ἡ) – една от проявите на Божието единство, наред с единосъщието, дадеността на ипостасите една в друга, тъждествеността на тяхната воля, енергия, сила, власт и движение: а мьже дно сѹщьство  самы в себѣ сѹть ѹпостас  тождьство хъ хотѣнью же  дѣствѹ  слѣ  власт  поступѹ, да тако рекѹ неѿрѣꙁьно  еже бꙑтї еднъ б͠ъ ꙁнамъ ЙЕ Бог 76a 1 – 6 тѹ бо же обьще то  правьдою сꙗ вдть ꙁа неже прсно сть  тождьство сѹщьства  дѣтельства  хотѣньꙗ  нравѹ днод͠шьств(о), ї властї же  слѣ  блажьства тождьство. не рѣхъ подобоство нъ тожьство  еднъ стокъ шьствю, едно бо сѹщьство, дна б͠лгость, дна сла  едно хотѣнь, дно дѣство, една власть  една тажде, не тр подобьнꙑ къ себѣ, нъ едно  тожде шьств тр ѹпостас ЙЕ Бог 78b 5 – 79b 4 Сем. гн. богъ, троца, стьство, сѫщьство, дносѫщьство, хотѣнь, сла, дѣство, дѣтельство, постѫпъ, шьствь 2. ангел. само мн. Власти (ἐξουσία, ἡ). Трети ангелски чин във второто чиноустроение на небесните естества, наред с Господствата и Силите: вътораꙗ же ѹтварь гд͠ьст  сл[ьн]  власт ЙЕ Бог 113a 7f Съставлява част от незримото твoрение: тѣм вьсѣм невдмаꙗ ѹтварь спльнена стъ, ꙗкоже нꙑ ѹтъ велкꙑ павьлъ глаголѧ: ꙗко въ то твар ꙁьдано вьсе,  вдмо  невдмо,  прѣстол же  господьства,  наѧла,  власт,  слꙑ,  аггельст плъц  архаггельскаа прставленꙗ ЙЕ Шест 17b 1 – 15 Сем. гн. санъ, ѹтварь, нъ, серафмъ, херѹвмъ, прѣстолъ, господьство, сла, наѧтъкъ, наѧло, арханг҄елъ, анг҄елъ 3. антроп. Самовластие (Ø) – една от характеристиките на човешкото естество, която го прави образ Божи, наред с неподвластността на плътта, разума и мисълта: тѣмь бо бесплътмь  властѭ  раꙁѹмомь  мꙑслѭ мѣнмъ сѫща по обраꙁѹ божю ловѣка ЙЕ Шест 212c 7 Сем. гн. богъ, ловѣкъ, стьство, обраꙁъ, подобь, самовласть, бесплъть, раꙁѹмъ, мꙑсль 4. ет. Власт (ἐξουσία, ἡ). 4.a. Сила за нравствен избор (_): л͠вкъ же мꙑслвъ сꙑ  самовластьнъ бꙑвъ власть прѧ, свомъ ꙁволенемь прсно едноват къ б͠ѹ, аще пребудеть въ добрѣ ЙЕ Бог 260b 8 – 261a 2 4.b. Възможност, право да стана нещо (ἐξουσία ἡ), в случая, относно светиите, чада и наследници Божии: пост ст͠ꙑхъ ꙗко  дрꙋгꙑ х͠вꙑ, ѧко  ада  прастьнкꙑ бж͠ѧ, ꙗкоже рее бг͠ословьць оанъ: елко же прꙗшꙗ  дасть мъ власть адомъ божемъ бꙑт“ ЙЕ Бог 291а 3 – 8 Син. сла Сем. гн. ꙁвол҄ень, ѧдо, прѧстьнкъ, сѹсъ хрьстосъ, свѧтꙑи