Терминологичен Речник
властелнъ  
властелнъ -а м астрон. Властелин ( ἄρχων, οντος, ὁ ) . Такова е слънцето спрямо луната, защото й дава светлина. Бог е могъл да вложи светлина и в нея, но е решил да вложи в сътвореното строя и реда на властелина и подвластното му: нъ да (с)мꙗ  нъ въложть сꙗ въ мръ, властелнѹ  повньнѹ ЙЕ Бог 144a 1 – 3 своѭ власть прѣметъ дрьжѧ равьноѧст лѣтьнааго раꙁьньства съ хѹждьшмь себе свѣтльнкомь  съ свомь клеврѣтомь ЙЕ Шест 144d 5 – 13 Сем. гн. астрономꙗ, небо, поꙗсъ, крѫгъ, плантъ, слъньце, лѹна, повньно, равьноѧсть, лѣто