Терминологичен Речник
владꙑка  
владꙑка -ꙑ м I. богоп. 1. Владика, име на Бога (ἐξουσιαστής, οῦ, ὁ): а ꙗкоже сть б͠ъ беꙁ наатъка, бес коньцꙗ, вѣьнъ  прсно сꙑ, неꙁъданъ, неꙁвратьнъ, неꙁмѣньнъ, простъ, несъложьнъ, бесплътьнъ, невдмъ, неосꙗжмъ, неѡпсанъ, беꙁмѣрьнъ, непостжмъ  беꙁъ обꙗтьꙗ, недораꙁѹмѣньнъ, благъ, правьдвъ, вьсемощьнъ, всемѹ ꙁьданю творьць, всемѹ съдрьжтель, всевдьць, всемѹ прораꙁумьнкъ, владꙑка, сюд –  вѣмь сповѣдаемъ ЙЕ Бог 18b 7 – 19b 5 2. Владика на владиците (Ø, предп. κύριος τῶν κυρίων): владꙑка надъ владꙑкам ЙЕ Шест 6d 20 sq. 3. Владика, източник за знанието на светците (Ø предп. Κύριος, ὁ): стньнꙑ же раꙁѹмъ  съкаꙁан го богѹ дномѹ тъѭ, мьже  владꙑка вѣд вьсе. да тъ по стнѣ вьсе вѣстъ; того же благодатѭ  божьствьн мѫж по стнѣ раꙁѹмѣваѭтъ ЙЕ Шест 235d 10 – 20 4. Владика, източник за нашето богопознание (Ø предп. Κύριος, ὁ): да  твоꙗ благодать нꙑнѣ, владꙑко беспркладьнꙑ, [да] объсꙗтъ мьгльнꙑ нашь ѹмъ, да понѣ хѹдѣ раꙁѹмѣмъ юдьнаа дѣла божꙗ  акꙑ сквоꙁѣ ꙁрьцало доꙁьрѧще ЙЕ Шест 35d 26 – 36a 7 Сем. гн. богъ, троца, стьство, раꙁѹмъ, съкаꙁань, вѣдь II. креац. Владика, творец (δεσπότης, ου, ὁ): С думата „Владика“ Моисей изразява със слово онова, което е Творецът на дело: прьво ѹбо дѣлꙑ покаꙁа, ꙗко владꙑка стъ вьсего, т потомь съкаꙁа словесꙑ ꙗко творьць стъ ЙЕ Шест 38b 21 – 26 Сем. гн. богъ, вна, наѧтъкъ, вньнкъ, творьць, сѫщьство, стьство, бꙑть, ꙁьдань, мръ, тварь, твор҄ень, сътвор҄ень III. христ. Господ, Владика (δεσπότης, ου, ὁ). Наименование на Христос: крьст сꙗ ѡанъ положвъ с рукѹ на бж͠твьнѣмь вьрьсѣ вл͠дкꙑ  своею крьвью ЙЕ Бог 248b 1 – 3 стоьнкꙑ намъ спсенꙗ вл͠дка х͠ъ мощ ст͠ꙑхъ дасть ЙЕ Бог 294a 9 – 10 Син. господь Сем. гн. сѹсъ хрьстосъ, свѧтꙑи, мощ