Терминологичен Речник
вноградъ  
вноградъ -а м 1. библ. Духовно лозе ( ἀμπελών, ῶνος, ὁ ) , към което ни отвежда раят на Писанието: же въꙁводꙗть наше помꙑшлен на ꙁлатосꙗющ крлѣ б͠ж(с)твьнаа голꙋбꙗ,  пресвѣтьлѣ  свьтѧщма емѹ крлома къ ноадѹѹмѹ с͠нѹ  наслѣдьнкѹ садтелꙗ раꙁѹмьнааго внограда въꙁводꙗща  собою къ о͠цю свѣтъмь прводꙗща ЙЕ Бог 308а 9 – 308b 7 Сем. гн. богъ, благодать, даръ, свѣтъ, псань 2. ботан. Лоза ( ἄμπελος, ἡ ) : глаголетъ съпасъ о свомь отьц: ловѣкъ бѣаше къто домовтъ, же въсад вноградъ  посъла рабꙑ своѩ  ѹбн бꙑшѧ раб ЙЕ Шест 253b 3 sq Сем. гн. ꙁрьно, лоꙁа, плодъ, вно, благодать, даръ