Терминологичен Речник
вдьць  
вдьць -а м гносеол. Посветеният в тайната на творението, съзерцателят ( ἐπόπτης, ου, ὁ ) – една от характеристиките на човека, с която той е надарен от Твореца: (сътвор ѹбо б͠ъ л͠вка…) вдьцꙗ вдмѣ твар, вдьца танѣ ЙЕ Бог 175a 4 sq Сем. гн. богъ, боговѣдѣнь, вельство, доброта, тварь, тана