Терминологичен Речник
вдъ  
вдъ -а м I. библ. Съзерцание (θεωρία, ἡ). Цялото Писание е боговдъхновено и полезно, понеже чрез него се възпитаваме както за добродетелно постъпване, така за чисто съзерцание: ѧкоже бо дѹбъ въ сходѣхъ водьнꙑхъ въсажденъ, тако  д͠ша б͠ж(с)твьнꙑмь пома псанемь напоть сꙗ  плодъ ꙁьрѣлъ дасть, вѣрѹ правѹславьнѹ,  прсноꙁеленꙑ лстꙑ б͠осадьнꙑм дѣлꙑ. на дѣло бо бл͠гоꙁвольно  вдъ невъꙁмѹтьнъ ѿ ст͠ꙑхъ псан вътаемъ сꙗ ЙЕ Бог 306b 9 – 307а 7 Син. вдѣнь Сем. гн. псань II. онтол. 1. Ейдос (εἶδος, εος, τό) – смислов лик на предмета, иманентна в него идея, съставляваща неговата същност, която се разкрива в определението. В случая с ангела неговата същност, съставлявана от ейдоса и разкривана в определението, се знае единствено от Твореца: егоже сущьства вдъ ѹставъ еднъ творьць вѣсть/ ἧς οὐσίας τὸ εἶδος καὶ τὸν ὅρον μόνος ὁ κτίστης ἐπίσταται ЙЕ Бог 105a 2. Идея (Ø, предп. ἰδέα, ἡ). Смислов лик, съставляващ битието на предмета, но отделен от него и притежаващ особен онтологически статус. Учението за идеите е дело на Платон, който не разбира думите на Моисей „образ и подобие“ и придава подобен статус на образите в света, приравнявайки ги към Твореца: платонъ же менованꙗ обраꙁьнааго  подобьнааго, ꙗкоже б лѣпо, не раꙁѹмѣвъ, ꙗкоже мꙑслѧ не по правьдѣ  напса съвратвъ на вьсѧ обраꙁꙑ  ꙗже сѫтъ въ мрѹ семь вьсѣ сълꙗ  вдове, то подобьн сѫтъ къ раꙁѹмьнꙑмъ сѫщмъ сътворена, пае же рещ самомѹ томѹ творьцю ЙЕ Шест 225a 9 – 25 Сем. гн. сѫщьство, обраꙁъ, мръ, съль, ѹставъ III. богоп. 1. Съзерцание (θεωρία, ἡ) – духовно прозиране в свръхестествените основания на природата, на Твореца в творението: къ едномѹ творьцѹ тварьм его въсходꙗ  свомь вдъмь съслажꙗѧ сꙗ  веселѹꙗ (πρὸς μόνον τὸν δημιουργὸν διὰ τῶν κτισμάτων ἐναγόμενος καὶ τῇ αὐτοῦ θεωρίᾳ ἐνηδυνόμενός τε) ЙЕ Бог 217b 3 – 5 2. Видение (θέαμα, ατος, τό). – Образно знамение, което Бог дарява на хората, за да ги насочи към себе си, например неизгарящият огън на къпината (Изх. 3:2–4): нъ богъ прѣславьнꙑмь вдомь свого въгодьнка мосѣꙗ хотѧ въꙁвратт огнь вълож въ кѫпнѫ нъ тъѭ свѣтльство мѫщь а жегѹѭщѧѩ слꙑ не мѫщь ЙЕ Шест 146b 5 – 14 Сем. гн. богъ, творьць, боговѣдѣнь, вѣдѣнь, вѣра, даръ, дѣство, мѧ, сѫщьство, ѹвѣдѣнь IV. креац. Ейдос (Ø, предп. εἶδος, εος, τό). Бог най-напред създава ейдосите и идеите, а след това материалните същности: вдъ  обраꙁъ прѣжде сѫщьнъ сътворвъ, потомь же вещьнаꙗ сѫщꙗ на бꙑт прѣведе ЙЕ Шест 112a 10 – 15; бѣаше  прѣжде тѣлесьнꙑѩ вещ вдъ  обраꙁъ ЙЕ Шест 112c Сем. гн. богъ, сѫщьство, стьство, тварь, твор҄ень, сътвор҄ень, обраꙁъ, вещь V. лог. а оставленю вда еста дъва ЙЕ Бог 211a 4 требѣ вѣдѣт, ѧко всего вдѧ жвотьнаго прьвꙑ съставъ нерожденъ есть, нъ несътворенъ ЙЕ Бог 64a 3 – 5 Имената на видовете са човешко дело – те са дадени от Адам, докато имената на родовете са назовани от Бога. Бог даде името „птица“, назовавайки целия род, а Адам даде имената „орел“... Единият обозначи видовете, а другият родовете: въ менехъ ово полож богъ, ово же адамъ. богъ же проꙁъва небо, ꙁемлѭ, мор҄е, тврьдь, дьнь, свѣтъ, нощь, плодъ, травѫ, сѣно, дрѣво; родꙑ (τὰ γένη) повѣда, а не обраꙁꙑ (τὰ εἴδη). богъ рее пътцѧ, родъ вьсь, адамъ мена, орьлъ... а сь обраꙁꙑ, а онъ родꙑ ЙЕ Шест 263c 23 – d 8 Сем. гн. родъ, раꙁьньство VI. ет. Вид (εἶδος, εος, τό). Разновидност на моралното зло: вьсꙗкъ вдъ ꙁълѣ събьравъшѹ въ жт ЙЕ Бог 223а 4 – 6 Син. родъ Сем. гн. раꙁьньство VII. психол. Зрение (ὄψις, εως, ἡ). Едно от петте сетивни възприятия. Отличава се с насоченост и (за разлика от останалите сетива) възприема по права линия: трѣбѣ есть вѣдѣт, ꙗкоже вдъ по правꙑмъ рьтамъ вдть ЙЕ Бог 193a 7 – 9 Син. ꙁракъ Сем. гн. ѹвьство, прѩть, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань, масть, тѣло, вельство, обраꙁъ, мѣсто, отъстѫпъ, смѧ, пошьствь, стоꙗнь, въсрашьно, голо, гладъко, негладъко, остро, тѫпо, съставл҄ень